Марта и Хектор са женени от дълго време. Минали са през добро и зло. Отгледали са един син и са го изпратили в големия град, за да заживее самостоятелно след завършването на университета. Всъщност те са заедно от толкова години, че Марта трудно си спомня своя живот преди да срещне Хектор. Той винаги се е грижил за нея, а тя неизменно е правила всичко по силите си, за да бъде добра съпруга – както гласят съветите в опърпания от прелистване наръчник, подарен ѝ от властната майка на Хектор в деня на сватбата им.

Но изведнъж нещо се променя. Обикновени неща от ежедневието ѝ започват да изглеждат различно. С периферното си зрение тя улавя смътни образи, отлетели мигове, които ѝ се изплъзват. И едно малко русо момиче ѝ се явява в мрака. Дали постепенно започва да си припомня миналото, или въображението ѝ играе шеги?

Тъй като виденията продължават, а действителността става все по-объркана, не е ясно дали опасността се крие в заобикалящия свят, или у самата Марта. С всеки изминал ден момичето става все по-истинско и все по-настойчиво иска нещо.