Виена, 60-те години на ХХ век. Роберт Симон наема помещение близо до пазара Кармелитенмаркт, за да отвори мечтаното кафене. Още първия ден започват да се събират хора от квартала – зарзаватчията Наврачек, месарят Йоханес Берг, борецът Рене Вурм, едноокият Харалд Блаха, художникът Миша, две безименни възрастни дами… Всеки ден внасят тревогите и радостите си, поръчват кафе, бира, вино, хляб с кисели краставички, през зимата пунш, понякога споделят с напълно непознати. Тръгват си самотни, по-рядко с някого.

Героите на Роберт Зееталер в „Кафенето без име” обикалят едни и същи улици в квартала около Пратера, читателите заживяват с обикновените им истории, които се разгръщат в малкото уютно помещение, покрито с бръшлян. Търсят утеха, споделят радостите си, понякога вдигат любовни скандали или се сбиват след игра на карти.

Роберт Зееталер (1966) е един от големите съвременни австрийски писатели. Актьор и сценарист първо, той създава книги, в които кинематографичното е отличителен белег. Носител е на множество австрийски и международни награди за литература. Досега на български са издадени 4 от романите му.