Думата „кадро“ е с латински произход, етимологията ѝ насочва към нещо, поставено в рамка. Тя е навлязла отдавна в българския език, използвана е някога в смисъл снимка и постепенно, звуково променена, е придобила по-широка употреба.

Сюжетното развитие в романа „Кадро“ обхваща периода от 1915 до 2018 година в България, пресъздава моменти от ежедневието на обикновени хора и рамкирането на техните съдби от времето, в което живеят. Част от литературните образи са свързани помежду си с кръвни нишки, други – с фамилни, приятелски или социални отношения. Общото между повечето от тях е лошият късмет да попадат сред отрицателни събития и без да имат вина, да стават техни жертви. Животът им се променя рязко и поема неочаквани обрати, повлиян от обществени промени, в които те дори не желаят да участват. Обединяващ е и интересът на героите – пряк или косвен, към фотографията като средство за увековечаване на случката, мига и образа.

„Едно кадро – един живот!“ – обича да си повтаря Дена, онази героиня в романа, чийто род е фотографският – нейните брат, син, внук, правнук и праправнуците се занимават с това изкуство. Полуграмотна и неука, тя спонтанно и първично достига до мъдрата истина, а думите ѝ намират памет във всяко следващо поколение.

В книгата има заплетени радост, копнеж и обич; всеотдайност, преданост и вярност; коварство, измама и предателство; властолюбие, сребролюбие и суета; егоизъм, страх от хората и маниакално пристрастяване; устойчиви и променливи партийни и религиозни убеждения; житейска философия и мъдрост, родени в страдания и загуби; общочовешки, независещи от произхода, нравствени стойности; разочарования, болка, мъка и един изцелителен оптимизъм, вкопчен здраво в корените.

Романът няма стремеж да бъде определян като исторически или социален, като семейна сага или наръчник по фотография. Той е само едно емоционално „кадро“ на стотина години от реалната действителност.