Тази книга не е писана с амбицията да спечели на автора си световна слава. По-вероятно е да му спечели отявлени врагове, защото хората и събитията в нея са назовани с истинските им имена, а не на принципа „Всяко съвпадение с действителни случки и имена е случайно“.

Тази книга е писана с морала на някогашния летописец – „да даде знак, да обади на историята имена и събития, които по неговото вътрешно чувство трябва да се знаят“ и по правилата на първокласната мемоаристика: живи лични впечатления, съкровени емоции, умна мисъл, доблестни самопризнания, свидетелстване и срещу самия себе си, без съчинителства, самоизтъкване и самооправдаване.

„БНТ се управлява не от директора си, а от гуру. Гуруто управлява телевизията, а генералният директор взима отделни решения. Ако някои от тези решения не се харесат на гуруто, той му устройва публична екзекуция. Петима души винаги се намират, за да изпълнят екзекуцията. Тези петима както с удоволствие ще коронясат директора, така утре със същото удоволствие ще го екзекутират. Удоволствието и в двата случая е едно и също, защото услугата се предплаща.“

Борислав Геронтиев