Автор на придружаващи текстове: Димитър Ил. Димитров FLS

Предлагаме на читателите, първото преиздаване на „Известия на българска рда”, година 1942, с известно закъснение за кръглата му годишнина (1942–2022). Но и не сме се стремили само към отбелязване на тази годишнина, имаме намерение да издадем и другите три Годишници на „Известията” – 1939, 1940 и 1941.

Преиздаваме ги по три причини, които са взаимосвързани в единството, съществуващо между пас, нашите предци и нашите потомци. Единството, което е в основата на един истински „Обществен договор”, който не е резултат от идеологически спекулации и/или предпоставки, а от съзнанието за родова принадлежност. Първите две са обективни, третата е субективна.

1. Първата причина е, че хората които са ги списвали са наши учители, т.е. това е наше Задължение, което за съжаление изпълняваме с известно закъснение.
2. Втората причина е, че научната коректност, трябва да бъде поставена над политическата коректност, която тотално е изопaчила (и продължава да изопaчава) образователната ни система. Всъщност, тази политическа коректност е явление, което в България идва с 20-годишно закъснение, спрямо Западна Европа, както всичко останало.
3. Третата причина, която е субективна, е свързана с разбирането на политическата действителност в България през 40-те години на XX век, което трябва през анализ да доведе до разбиране на днешната ни действителност. Трябва да си дадем сметка, как от най-динамично развиващата се държава в Европа тогава, сме това което сме днес. Трябва да си дадем сметка, че на цяла Европа сме дали пример не само за национално развитие, но и сублимен пример за човечност, със спасяването на българските си граждани от еврейски произход, докато Европа не спаси своите. Тези постижения се дължат на запазеното българско органично общество, на което авторите в „Известията” са Апологетите! За което са били съдени и осъдени.

Съзнаваме, че третата причина, вероятно надценява възможностите на мнозинството от потомците на авторите на „Известията”, но и смятаме, че е напълно възможно техните потомци да имат по-големи възможности.

С тази надежда, влагаме тези наши скромни усилия в този летопис на историческата цикличност, в която човечеството живее, от както „Свят Светува”!