Морис е котарак от класа. Престъпническата класа

В „Изумителният Морис и неговите образовани гризачи“ Пратчет разкоства структурата на класическите приказки за деца и повежда читателя из забележителните приключения на котарака Морис и неговите плъхове. Схемата е хитро замислена. (От приказен котарак друго очаква ли се?!)

Уличната бандата на Морис се състои от групичка мислещи плъхове и едно на пръв поглед глуповато момче с талант на свирач. (Не се тревожете, котаракът не яде гризачи, които умеят да говорят.) Задружно отиват в някой град, плъховете го нападат и малко след това магически се появяват момче-свирач и котарак, които срещу разумна цена са готови да избавят населението на този град от напастта. Гениално замислен план как да изкарват препитанието си. Щастливият край щеше да е гарантират, ако зад пишещата машина не седеше сър Тери Пратчет. Нещата няма как просто да не се объркат...

В Кански Мекиц героите трябва да се изправят пред злото. Войната е неизбежна. Всичко това на фона на моралните терзания и въпроси, които си задават плъховете. Спокойствието на малката група се разбунва от слуховете за съществуването на Големия Плъх Под Земята.

Ще успеят ли изумителният Морис и неговите образовани гризачи да се преборят със силите на злото и от изпечени измамници да се превърнат в благородни защитници на Света на Диска?

Представете си милион умни плъхове.
Плъхове, които не побягват.
Плъхове, които се сражават...

Морис, врял и кипял уличен котарак, разполага с перфектната печеливша машинация. Той е открил едно глуповидно хлапе, което свири на свирка и си има собствена напаст от плъхове - плъхове, които са твърде образовани, за да може и за напред да ги счита за „обяд“.

А всеки знае приказките за плъховете и свирачите... Но когато стигат пострадалия Кански Мекиц, малката им шашма внезапно пропада. Защото там долу е подкарал друга песен. Мрачна, мракобесна песен. Нещо много, много лошо ги чака в мазетата.

Образованите плъхове трябва да научат нова дума. Зло. Това вече не е игра. Там долу плъх плъха изяжда.

И може би това е само началото...