Само този, който е застрашен, се пази от смъртта...

В „Изпусната любов“ Иво Христов създава свой микросвят, който гравитира около темите за самотата, злото, насилието, възмездието, съдбовната предопределеност, смъртта. Интуицията е движеща сила на неговите герои, но винаги в посока към бездната на необратимото. В повествователния свят на Иво смъртта е само на крачка - дебне, спотаена зад ъгъла, нетърпелива да вземе поредната си жертва, вечно гладна, алчна да въз-даде правосъдие или просто да си достави наслада...

Аз не съм лош човек, просто ми се налага да направя лоши неща.

Мрак, влудяващо напрежение, смъртоносна тръпка - това е светът, в който любителите на хоръра ще намерят своята нова порция удоволствие.

Иво Христов не беше обикновено момче. Той беше светлина - красив ум, мъдрост и доброта, събрани в едно сърце, което туптеше за другите. Творец по душа, воин по съдба. Силата не беше в тялото му, а в духа. Успяваше по неподражаем начин да побеждава болката с думите си, а те до последно останаха мъдри, честни и чисти. Живя дълбоко, с невидима, но мощна смелост, която докосваше всички около него. Остави ни думи. Остави ни пример. Остави път от светлина, по който да вървим.