Всичко това са разни истории. Някои са станали в моя живот, други - с други хора, трети - биха могли да се случат, а четвърти - толкова ми се искаше да се получат. Тия истории всъщност са една-единствена история - моята история, която сега след толкова години ми изглежда измислена... Една измислена от мен измислица... Но каква прекрасна измислица! Скъпа за мен! На която посветих младостта си! И за която бях готов да отдам и живота си...

Казват, че да четеш Борхес е преживяване, което може да се сравни с отстраняване на мозъка, за да бъде ремонтиран. Първо усещаш хладно течение в мозъчната кухина, после настъпва дезориентация, дори дискомфорт. Накрая обаче те овладява усещането, че светът е безвъзвратно променен и неописуемо усложнен.

Неговите емблематични "Измислици" (Ficciones, 1944) компресират в 16 трудно поддаващи се на класификация неголеми прозаични къса няколко века философия и поезия. Той ни предлага неразгадаеми лабиринти, въображаеми енциклопедии, онтологични детективски истории и научни коментари върху несъществуващи книги и същевременно взривява всички предищни представи за прозата.

Влиянието му върху словото през изминалия век е неизмеримо, но трябва да се отбележи, че освен това, че неговите "измислици" променят самия начин на четене. За Борхес Марио Вергас Льоса казва: "След Сервантес той е най-значимият автор, писал на испански език".

 ♦  ♦  ♦

Xорхе Луис Борхес (1899-1986) е роден в Буенос Айрес, но едва петнайсетгодишен заминава за Женева. Там се запознава с идеите на Шопенхауер, с творчеството на Уолт Уитман и на френските символисти Рембо, Верлен и Маларме, а в Испания, където се установява след това, попада в кръга на местните писатели ултраисти. През 1921 г. се завръща в Аржентина и взема участие в основаването на няколко литературни и философски списания. Световната си слава дължи преди всичко на своите кратки разкази и литературни есета. Умира в Женева.