Платно, палитра и триножник.
Останалото – колорит.
Навярно старият художник
след миг
ще се превърне в мит.
Пейзажът го унася в дрямка
със вятъра, кавал надул...
Дали животът беше в рамка
или пък само в паспарту?
Ще сложи той последна четка,
което всъщност е черта –
дойде часът за равносметка
и край на всяка суета.
Дърветата се обезлистят,
остават птиците без глас
и някаква тревожна истина
ще стигне може би до нас.
Не с четка, а в ръка с тояжка
под тегнещия небосвод
художникът
излиза от пейзажа
на собствения си живот.