„Изкуството на войната“ от древнокитайския пълководец и философ Сун Дзъ е най-знаменитият военен трактат на всички времена, но и гениално творение – защото е много повече от наръчник по военно дело.

Пестеливият, учудващо поетичен текст е образец на изящна словесност, а избистрените в него правила далеч надхвърлят конкретните рамки, обхващат цялото битие и са залог за успех във всички житейски области. Уроците по стратегия и тактика на Сун Дзъ са способ за човека да стане господар на съдбата си.

Да водиш битки и неизменно да печелиш победи, не е върховното превъзходство. Върховното превъзходство е да покориш врага, без да се сражаваш. Затова най-висшето постижение е да осуетиш плановете на врага. Ако познаваш врага и познаваш себе си, не бива да се боиш какъв ще е изходът и от сто битки. Ако познаваш себе си, но не и врага, за всяка извоювана победа ще претърпяваш по едно поражение. А ако не познаваш нито врага, нито себе си, ще губиш всяка битка. Предпазването от поражение е в наши ръце. Ала сгодата да сразим врага ни предоставя самият той.
Из „Изкуството на войната“