В социалната област въпросникът е най-важният инструмент за научни изследвания. От неговите качества зависят в крайна сметка и адекватността на събираната информация, и успехът на всяко конкретно изследване. Проблемите в тази област са извънредно много. И са поне толкова сложни, колкото езикът и социалните взаимодействия между хората, взети заедно. Понякога се мисли, че всеки образован човек може успешно да конструира, апробира и прилага този научен инструмент - въпросника. Но това е една илюзия, защото уменията да се задават въпроси в научните изследвания са едновременно наука и изкуство. Конструирането, апробирането и прилагането на въпросника има своя собствена технология, процедури и принципни изисквания.

Настоящата монография е опит да се отговори на потребността на изследователите от конкретни знания и умения за технологията на конструиране и апробиране на въпросниците. Толкова повече, че тази потребност се очертава на фона на все по-широко разгръщащите се емпирични изследвания в почти всяка социална област.

В отделните части на монографията са представени основните резултати от:

• Направения критичен анализ и обобщения на съвременните достижения в областта на конструиране и апробиране на въпросника;
• Разработените схематизации на функциите, принципите и конкретните процедури и етапи в процеса на създаването на адекватен за целта, задачите и практически работоспособен въпростик;
• Критериите за оценка на качествата на конструирания въпросник;
• Проблемите, засягащи апробиране на отделни въпроси и на въпросника като цяло.

Специален акцент е поставен върху предварителните когнитивни проверки и експерименталното прилагане на въпросника в конкретните практически условия преди самото изследване. Предложена е авторска концепция на принципните изисквания, етапите и процедурите, през които преминава сложният изследователски процес по създаване на въпросника. Обосновава се и един допълнителен етап за проверка на качествата на въпросника „post factum“, т.е. след като изследването е вече приключило. Предложена е специална „SOS-техника“, предназначена за проверка и контрол на „опасните точки“, т.е. на рисковете за грешки при разработване на въпросника.