Клей
Всички момичета в „Меримаунт“ са невинни, благочестиви и възпитани – а дори някоя да не е точно такава, никой не знае това, защото знаем да държим устите си затворени. А аз съм най-добрата, най-благочестивата и най-невинната. Не допускам никого до себе си и управлявам училището със сладка усмивка, напоена с отрова, а всяка неделя като добро и послушно момиче падам на колене да се изповядам. Знам какво си мислят – че контролът ми е железен и никога не се поддавам на изкушението. Но аз имам тайна. Отказвам на момчетата просто защото не ги искам. Искам нещо друго. Нещо меко и нежно. Нещо опасно и диво. Искам нея и точно това трябва да крия – в съблекалнята и под душа. Никой не бива да разбира, че ледената кралица се разтапя, когато тя е наоколо…

Оливия
Ходя в онова снобарско гнездо на пепелянки, което наричат училище, само по една причина – за да завърша и да вляза в добър университет. Не се срамувам откъде идвам или от откаченото ми семейство – петима братя, които са готови на всичко за мен, – нито ми пука, че в „Меримаунт“ считат дрехите и червилото ми за вулгарни. Особено не ми пука за Клей Колинс и приятелките ѝ. Красива вещица със сияеща кожа, богати родители и отровен език, която си мисли, че може да ме тормози и аз няма да ѝ отвърна. Докато не я хванах натясно и не разбрах какво точно се крие под изисканите парцалки. Принцесата си мисли, че само ще се позабавлява, но ще остане чиста и недокосната, защото не съм мъж. Е, сбъркала е. Трябваше да си остане в нейната част на града. Но тя реши да прекоси границата...

Когато приключа с нея, няма да е никога повече непорочна...