Да се пише поезия е лесно – „искат се деветдесет процента самоубийство и десет процента талант“, твърди в своята първа книга със стихове Виктор Иванов. Животът е безкраен и изгубен като любовта („нека наричаме смъртта с истинските ѝ имена“), но апокалиптичното слънце се издига над нощта от най-тъмния коридор – този на сърцето. Мрачен, отчаян и радикален, като автомат, опрян в слепоочието на света – поетичен дебют, който няма да ви остави равнодушни.

Васил Прасков

„Издигане” е дебют, чийто автор изчака думите му да достигнат онази безплътна форма на съвършена поезия, която е близка до тишината. Текстовете в тази книга са код. Дрескод за изход от себе си. Ако такъв е възможен. Книга, в която само две имена са с главна буква – Бог и Буковски. И именно те задават посоката на пътуването извън теб самия. На юг или нагоре. От срязаните вени на любовта през абсурдния ни свят, за да достигнеш до най-тъмния коридор на сърцето. Издигането при Виктор Иванов не е просто метафора. То е единствената възможна дестинация за него и поезията му.

Ива Спиридонова