В тези изповеди Кольо Георгиев нарича нещата със собствените имена и сякаш ни казва: литературата не е предназначена да се занимава с глупости.

Книгата разказва как обикновеното ни битие се превръща в изкуство, когато не спираш да сънуваш дори и със затворени очи, когато любовта към жена, род и Отечество, е истинско чувство.

Откакто разбрах истината за себе си, реализмът на оценката стана мое желязно правило, а самоиронията - защитно средство срещу всяко подозрение за комплексираност и за това, че се смятам за по-съвършен, отколкото съм в действителност. И се чувствам по своему силен, защото придобих кураж да се опълчвам срещу себе си. Така се роди едно от моите теоретични обобщения: дефекти - и физически, и духовни - имат всички - и хора, и народи - но от нежелателните им последици успяват да се предпазят само тези, които чрез самоиронията "плевят" несъвършеното в себе си. С други думи искам да кажа: някакъв дефект, но "инвентаризиран" строго, не е нито страшен, нито дори излишен на нашего грешного брата человека, защото озаптява изкушението да се надценява и го предпазва от лекомислена самонадеяност.
Кольо Георгиев

♦  ♦  ♦

Кольо Георгиев Колев е роден на 26 декември 1926 г. в с. Голямо Ново, област Търговище. Завършва икономика в Ленинград през 1955 г. През 1953-1958 г. е редактор в „Работническо дело“, а по-късно и кореспондент на вестника в Москва. След завръщането си в България работи като отговорен и зам. главен редактор в Радио София, драматург в Народния театър за младежта, директор и главен художествен ръководител на театър „София“, драматург в Студията за игрални филми „Бояна“, председател на агенция „София прес“. Член е на Съюза на българските писатели от 1967 г., а от 1990 до 1993 г. и негов председател. Депутат във Великото народно събрание 1990-1991 г.
Първата му книга с разкази излиза през 1962 г., а през 1968 г. е поставена първата му пиеса „Внимание! Адска бомба“. В своята 50-годишна писателска дейност той създава дванадесет пиеси, между които „Четвърта-пета степен по скалата на Рихтер“, „Съдии на самите себе си“, както и множество книги - „Лека нощ, татко“, „Възможни и невъзможни признания“, „Сбогом на белите лебеди“ и др. Превеждан е на руски, английски, френски, унгарски, чешки и други езици. Заслужил деятел на културата.
Носител е на множество национални награди за литература, сред които Годишната награда за проза на Съюза на писателите, Национална литературна награда "Елин Пелин" за цялостно творчество (2007 г.), Национална награда "Йордан Йовков".