Поетът е включил в първи том на четиритомните си избрани творби от най-ранните си стихове писани през периода 1950-1963 г. до творбите в последните му засега книги "Човекът е въпрос", "Аспиринов сняг" и "Вечерна дъга".

Георги Константинов е сред най-талантливите български поети, които осъвремениха нетленното същество на любовта, като му вдъхнаха чувствителността на ежедневния човек и го потопиха в драматизма на реалния живот.

"Той е от тези, които истински обичат живота, и имат таланта и смелостта да бъдат такива, каквито сами са си избрали да бъдат. Един творец, чиято заветна мечта е да събуди чрез ударите на неспокойното си сърце изпадналите в "будна кома"... Превърнал живота си в кръстопът на житейски и творчески бури, той е орисан чрез творческата си енергия, родила изключително богато поетично творчество, да зарежда общественото пространство с ярки, изгарящи въпроси за Истината, да остава винаги, до сетния си дъх верен на голямата тема Живот...Само този, който може да определи точно до къде ще обича, и да каже "благодаря ти , че ме мразиш искрено", може да обича безкрайно и вярно...

Вярвам, че времето, в което живеем, въпреки острия си и променлив климат, ще помогне да поникнат още творчески идеи, които с вдъхновението си и с мъдростта си, ще се превърнат в нови, ярки събития на националната ни култура"

Стефан Данаилов за стиховете на Георги Константинов