Т. Е. Елиът е един от наи-големите поети на ХХ век. В своето есе „Традиция и индивидуален талант“ (1920 г.) той пише: „ никои поет, никои творец от което и да е изкуство, няма своя пълен смисъл сам. Неговата величина се определя от величината на отношението му към мъртвите поети и творци“.

Поезията на Елиът е неспирен диалог с автори и текстове от миналото, пълна е с цитати, перифрази и алюзии. И все пак индивидуалният талант на Елиът, неговият личен глас е толкова специфичен и мощен, че ние можем да усетим силата на поезията му без всякакво знание за чуждите гласове, които тои цитира, перифразира или обговаря със своя собствен поетически глас.  Елиът е едновременно модернист и класицист, революционер и консерватор. Американец по рождение, той става англичанин и англиканец. Чувства се наследник не само на англоезичната, но на цялата Европейска традиция. Неговият пан-европеизъм като че предсказва обединението на Европа.

♦  ♦  ♦

Томас Стърнз Елиът (на английски: Thomas Stearns Eliot), подписвал се най-често като „Т. С. Елиът. Т.С. Елиът е англо-американски поет, драматург и литературен критик, чиито творби като „Любовната песен на Дж. Алфред Пруфрок“, „Пустата земя“ и „Четири квартета“ се смятат за едни от най-великите постижения на модернизма от XX век. Публикуваната през 1939 г. „Популярната книга за Котките от Стария Опосум“, вдъхновява един от най-успешните мюзикъли на всички времена – „Котките“ на Андрю Лойд Уебър. През 1948 г. Елиът е удостоен с Нобелова награда за литература.