Иван Вазов нарича втория си роман „Нова земя“ (1896), защото сега българският свят става напълно различна реалност. България е „нова земя“, в която приижда новият народ, оставил старата си земя, за да изгради новото си битие. Метафората на великия писател е впечатляваща, макар и малко парадоксална, но всъщност е съвсем точна. Защото по своя мащаб и историческа важност възстановяването на българската национална държава и нейното устройване по модерен образец е като велико преселение…

Панко Анчев