Тази книга е първият опит за критическо издание на „История славянобългарска“ (Зогр. 43) от преп. Паисий Хилендарски. За основа е взет текстът на Зографската чернова, а липсващите от ръкописа листове са попълнени по Първия котленски препис, направен през 1765 г. от поп Стойко Владиславов, бъдещия епископ Софороний Врачански. В критическия апарат са включени варианти по шестте най-архаични преписа на о. Паисиевия труд. Изданието е придружено от нов превод на съвременен български книжовен език, отчитащ най-новите постижения на паисиезнанието. Предисловието и научният коментар към превода поставят Историята в естествения ѝ духовен и културен контекст, като тълкуват исторически личности, географски названия, реалии и понятия от средновековната и възрожденската ни история и култура. Изданието е снабдено с индекси и таблици, които го правят удобно за работа както за специалисти, така и за всички интересуващи се.

Книгата е плод от съвместната дейност на монашеското братство и учените сътрудници на манастира и убедително показва колко е важно научните изследвания върху християнската книжовност да се съчетават с църковна култура, както и обратно, вникването на вярващите в дълбочината на светоотеческото наследство да бъде придружено с филологическа и историческа прецизност.