Том 3 от изследването на Рангел Младенов „История на Църквата“ обхваща времето от Великата схизма до падането на Константинопол и до началото на Реформацията.

Първите спорове между Изтока и Запада се зародили през II в. относно Пасха. Този спор бил решен на събора в Никея през 325 г. Своите властолюбиви претенции папите проявили през V в. На Четвъртия Вселенски събор папските легати заявили, че Римската църква стои над всички църкви. От VI в. в Западната църква се появило учението за изхождане на Святия Дух и от Сина (filioque), макар че до XI в. то не било санкционирано. Политическото и религио­зно напрежение, тлеещо между Изтока и Запада от векове, в крайна сметка довело до Схизмата от 16 юли 1054 г.

Опитите за сближаване в следващите четири столетия не дали резултат. Те били направени под претекст за съединяване на двете части на Христовото Тяло. За папата това се изразявало в подчинение на Източната църква на Западната. Според Михаил Поснов, основната причина за Схизмата била непримиримата борба за власт между Римския папа и Константинополския патриарх. За Адолф фон Харнак причината била различните разбирания по въпроса за идеала на живота въобще.