„История на науката“ е книга за откритията, променили начина, по който мислим за Земята, космоса и самите себе си. До тези открития се е стигало винаги след дълъг и нелек път от хора, движени от вътрешен огън, който нищо не е било в състояние да угаси, готови да се противопоставят – някои решително, други по-предпазливо – срещу бетонирани с хилядолетия погрешни схващания, понякога дори с цената на собствения си живот.

От геоцентричната вселена на Птолемей до разбирането, че Земята е просто една от безбройните планети, стоят четиринайсет века; предположението, че материята се състои от миниатюрни елементарни частици (атоми), е изказано още от някои древногръцки философи, но впоследствие е забравено за повече от двайсет столетия и се оформя като последователна научна теория едва през XIX в.; по също толкова труден и мъчителен начин хората осъзнават, че светът не е създаден в окончателна и неизменна форма с единствената цел да приюти човешкия вид, а е възникнал и се е развивал в продължение на милиарди години, че както мъртвата материя, така и живите организми се намират в постоянен процес на промяна и че никой не управлява съдбата ни освен самите ние.

В тази книга ще прочетете любопитни факти за многовековната борба между закостенели вярвания и революционни открития; за зрелищното рухване на почти обожествявани авторитети, които столетия наред никой не е смеел да оспори; за удивителната консервативност на човешкото мислене, заради която, дори изправени пред очевидно безспорни факти, хората отказват да признаят, че досегашните им убеждения са били грешни. Но най-важното, ще научите какво отличава истинската наука от суеверието, конспиративните теории, философските разсъждения и религиозните вярвания – а именно формулираният за първи път от Франсис Бейкън научен метод, според който, за да е валиден, всеки експеримент трябва да може да бъде повторен произволен брой пъти, при което да се получават винаги едни и същи резултати, всяко твърдение може да бъде потвърдено или отхвърлено чрез такива експерименти и всеки авторитет може да бъде опроверган, стига да се намерят достатъчно доказателства за това.