„Вярвам, че с моята на пръв поглед твърде лична и незначителна история наистина разказвам история, а може би и бъдеща история.“

Тези думи на 32-годишния Хафнер могат да се видят някому самонадеяни, но те по-скоро издават, че той не е съзнавал докрай пророческата сила на своите прозрения. Инак написаната през 1939 г., тоест на младини, автобиография не би останала непубликувана. Тя бива открита едва след смъртта му, 60 години по-късно, когато многобройните му почитатели очакват неговите мемоари. Оказва се обаче, че Хафнер и в края на живота си не се е придържал към общоприетото. Мемоари сред ръкописите му няма. Но не това обстоятелство пренасочва интереса към автобиографията, видяла бял свят през 2000 г., предизвикала възторжената реакция на публиката и междувременно многократно преиздадена в огромни тиражи...

„История на един германец“ е книга не само за Първата световна война, галопиращата инфлация от 1923 г., радикализирането на политическите партии и възхода на националсоциализма. Разказвайки за тези и още много събития от онова време, тя всъщност ни разкрива много повече. Разкрива ни скритите кътчета на германския характер с всичките му дефицити. И по някакъв парадоксален начин кара и нас, не-германците, да се вгледаме в себе си и да потръпнем.

„История на един германец“ е всъщност история на човека, който независимо от националната си принадлежност - умее да запази дистанция от страстите на деня, да запази трезвостта, достойнството и личния си периметър, да остане недосегаем за каквито и да било масови психози и екзистенциален страх.