„Обичам, следователно съществувам“ би могло да бъде мотото на тази жива, бързоструйна, волна книга – пътешествие по хилядолетния друм на най-човешкото от всички чувства.

С дяволито намигане две авторки – любопитни, съпричастни, развълнувани, непочтителни или поетични - ни увличат в своето изследване по тайните пътеки на цивилизациите, за да ни разкрият как се казва „обичам те“ на езика на библейските герои или придворните на Краля Слънце, на средновековните трубадури или бунтарите от май '68. Надничат в любовните, брачни, прелъстителски и прелюбодейски нрави на времената, за да ни покажат, че любовта не прощава нито на древните египтяни, нито на рицарите около Кръглата маса, нито на днешните "самотстващи" млади жени, да не говорим за романтиците.