Аналитичният фокус на това социологическо изследване представляват исторически специфичните начини на упражняване на наказателната власт в три макросоциални контекста: българското капиталистическо, социалистическо и постсоциалистическо общество, с акцент върху разривите, прекъсванията и несъизмеримостите, но и върху контюинитета, приемствеността и наследството; различията срещу повторенията. Да анализирам стратегиите на наказателната власт означава реално да уловя социалното функциониране на нейните механизми между две граници: между правните правила, които формално разграничават властта, и следствията на истината, които тази власт произвежда.

Политическата философия има един основополагащ въпрос: как дискурсът на истината може да фиксира границите, които се полагат на властта по право? Моят проблем е социологически: какъв е специфичният начин, по който през различните периоди от „модерната“ българска история се организира връзката между право, власт и истина; и следователно, какви са правните правила, които задействат властови-те отношения, за да произвеждат дискурси на истината?