Под определяне на наказанието се разбира дейността на съда по прилагане на наказателноправните норми и същевременно по провеждане на наказателната политика на държавата. Дейността по определяне на наказанието следва квалификацията на извършеното.

Индивидуализацията на наказанието е един от двата основни принципи в при определяне на наказанието, заложени в Наказателния кодекс на РБългария. Той е основно ръководно начало при наказването на лицата, извършили престъпление. Съдът е длъжен да съобрази наказанието с индивидуалните особености на конкретния случай, вземайки предвид смекчаващи и отегчаващи обстоятелства (степента на опасност и на деянието и на дееца, подбудите за извършване на деянието и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства). Целта е да се осигури максимално съответствие на наказанието спрямо извършеното престъпление.

Настоящото изследване разглежда този изключително ключов за наказателното право въпрос в неговите теоретични и практически аспекти.