Ако се усмихнете поне веднъж, четейки тази книжка, това би била най-щедрата награда за нейния автор. Мерси!

А ако нещо в тази книга, която държите, ви се стори не на място, молим ви, благородни дами и знатни господа, не бърчете недоволно очарователните си нослета и мъдрите си високи чела. Просто си спомнете, че според нашия стар приятел Платон, всичко в този материален свят е лошо копие на съвършения прототип, който съществува само в Света на идеите. Тоест, Съвършената книга съществува, но все още е само във вашите умни глави. И, ако не ви смързява, седнете пред монитора и я напишете…

Аз съм драскач. Съчинител. И тъй като съм опериран от скромност, нека го кажа направо – аз съм Кралят на романа. Но аз съм и Робът на вселенския мързел. И, ако не бях толкова мързелив, щях да напиша своята „Война и мир“, моята „Улица Консервна“, щях да стана първият български нобелист.

Уви!

О.К., ако и вас не ви е хванал следобедният мързел, може да прочетете някой ред от тази книжка.

Ама не е задължително…

Петър Марчев

Това са българските истории, разказани като световни, или световните, разказани като български. Тази книга („Индианеца, който ми изпи динята“) не е просто римейк, пародия, травестия или закачка, това би било лесно. Тя небрежно отива отвъд това, задълбава с естествена лекота там, където усмивките замръзват – в истории, озаглавени „Война и мир“ (в 801 знака), „Клетниците“, „Романът на Яворов“… Едно от най-забавните и драматични четива от последните няколко години, писани на български.

Георги Господинов