„Съвременна класика... Богата и значима.” – Лос Анджелис Таймс

Вярвате ли, че мъртвите, дърветата и дори цветовете могат да говорят? Ще се убедите, че това е напълно възможно, ако изразител на техните мисли и чувства е самият Орхан Памук. В своя епичен шедьовър „Името ми е Червен“, който той описва като своя „най-колоритен и оптимистичен роман“, носителят на Нобелова награда разказва за сблъсъка между културния консерватизъм и опитите за реформи в разрасналата се, но започваща да губи позиции на световна сила през XVI век Османска империя.

Прочут истанбулски миниатюрист получава тайна поръчка – да изработи в своето ателие книга, възхваляваща падишаха. Но тази книга трябва да бъде по-различна от всичко, излязло досега изпод ръцете на прочутите майстори на миниатюрата. В нея се крие нещо, което става причина за загадъчни убийства.

Историята на книгата крие не само загадка и любов, но ни отвежда и в света на идеите. Така се наслаждаваме на различни разкази – на мъртвеца и на неговия убиец, на двама влюбени, на кучето, парата и дървото, които ни отвеждат в „Хиляда и една нощ“ на живописта. Докато влюбените се търсят и намират, докато мъртвите чакат възмездие, а убиецът търси оправдание за злодеянието си, в спорове за истината и вярата се разразява битката между живописните школи на Изтока и Запада.

Романът е от особено значение за Орхан Памук, който в началото на кариерата си е искал да стане художник. Той разказва за дилемите, пред които е изправен един художник на миниатюри в страна, която не успява да достигне напредъка на западната цивилизация. Памук смесва по впечатляващ начин мистерия с приказка, за да разкаже една история за изкуството, за скрития в него смисъл, за творците и признанието. Сблъсъкът между закостенелите ориенталски традиции и отдавна изпреварилите ги западни влияния, влизащи в разрез с твърдите религиозни вярвания, е в основата на този шедьовър, който се радва на неизчерпаем интерес у нас.