През 2025 г. се навършват сто години от рождението и тридесет години от смъртта на Жил Дельоз – един от най-необичайните и провокативни, но и най-дълбоки, вдъхновяващи и радикални в житейските и философските си избори философи на последния век – векът, който според Мишел Фуко един ден ще бъде наричан „векът на Дельоз“.

„Иманентността: Живот...“ е последният текст на Жил Дельоз, публикуван два месеца преди смъртта му на 4 ноември 1995 г. и представляващ своеобразен философски завет.

„Иманентността: живот…“ се появява на български език в самостоятелно книжно тяло, придружено от книгата на Боян Манчев Vita sub specie аеternitatis, посветена на мисълта на Жил Дельоз и представляваща пространен коментар и прочит на последния му текст.

Ще кажем, че чистата иманентност е живот и нищо друго. Тя не е иманентност на живота; а иманентността, която не е в нищо, е тя сама живот. Един живот е иманентност на иманентността, абсолютна иманентност: той е изцяло мощ, блаженство.

Жил Дельоз