„Играчът на рулетка“, публикуван за първи път през 1866 година, заема специално място в творчеството на гиганта на световната литература и автор на „Престъпление и наказание“ Ф. М. Достоевски. В своя завладяващ кратък роман авторът разказва историята на младия учител Алексей Иванович, който работи за разорен генерал и неговите деца. Алексей попада в Рулетенбург – свърталище на изпаднали стари величия и поклонници на рулетката.

Разкъсван между реалността на тогавашна Русия, пагубната му афера със съблазнителната и опасна доведена дъщеря на генерала и разпалващата се пристрастеност към хазарта, Алексей Иванович се превръща в един от най-ярките образи на Достоевски.

Историята е вдъхновена от личния опит на Достоевски с хазарта. След като понася големи загуби след лоши залози, авторът се съгласява на невъзможен договор за написването на книгата в кратък срок. При неспазване на срока Достоевски е щял да загуби правата над собственото си творчество. С помощта на бъдещата му съпруга книгата е написана навреме.