Този албум не може да даде и най-бегла представа за неговото цялостно творчество - тук са събрани случайно оцелели творби, много от които не са и подписани, нито датирани. Нека той поне съхрани спомена за един творец, който въпреки трагичната си съдба, намираше спасение от този свят в един друг свят - в света на изкуството.

Ангел Панайотов е роден на 20 ноември 1927 г. в с. Златарица в семейството на българин от Македония, от с. Гари, Дебърско. Бъдещият художник учи последователно в Търновската мъжка гимназия и в гр. Елена, записва се в Свищовската търговска гимназия, но голямото му желание е да завърши Софийската художествена академия. След като не го приемат, постъпва в Техникума по керамика и стъкло, подир което работи като декоратор в предприятия за производство на керамика. През 1958 г. се явява на конкурс, спечелва стипендия и заминава да учи "Керамика" в Берлинската художествена академия. Междувременно още като студент урежда свои самостоятелни изложби в Берлин, Потсдам и Рощок. През 1962 г. прави в Берлин поредната си изложба, на която изнася беседа на тема "Как да слушаме живопистта и да гледаме музиката".
По време на престоя си в ГДР Ангел Панайотов се изправя пред трагичен сблъсък със "системата". Опитват се да го вербуват от небезизвестната Щази и да го използват като доносник. След като той категорично отказва и е подложен на психологически натиск, преживява огромен душевен срив.

Завръща се в България през 1966 г., като оттогава се отдава на усамотение и непрекъснато рисуване, единствено спасение от преживените в миналото кошмари. Умира на 27 ноември 2008 г., изтощен от тегобите на тежката си участ.