Хроника на Източната Римска Империя от 379 г. до 534 г. с приложение от неизвестен продължител на Марцелин до 566 г.

Драги читателю,

в ръцете си държиш превод от руски на изданието: Марцелин Комит. Хроника. Белгород. БелГУ. 2010, което от своя страна е превод от латински на MARCELLINI COMITIS V. C. CHRONICON (Migne, Patrologia Latina, vol. 51), писана около 520 – 523 византийска година[1]. Това е хроника на Източната Римска Империя от 379 в. г. до 534 в. г.

Латинският хронист Комес Марцелин (Marcellinus Comes; † след 534 г.) произхожда от Илирик, откъдето произхождат и императорите Юстин и Юстиниан. Живял в Цариград в първите десетилетия на VI в. Той бил Comes на Юстиниан преди да стане император (до 527). Comes е титла означаваща спътник, другар, придружител, което определя и ценността на неговите сведения, добити от лични наблюдения, или от първа ръка.

След това Марцелин станал духовник до края на живота си. Той е починал вероятно между 534 и 548 г. През живота си Марцелин пише и други произведения.

Хрониката му е допълнена от неизвестен продължител до 566 в. г.

Защо тази хроника е от особена ценност за българската история?

Защото сведения за действия, в които участват българи на Балканите са дадени за византийските години 499, 502, 530 и 532, а за действия на българи в Италия, в армията на родения в Дардания непобедим пълководец Белицар, за 548. Това разбира се е в рязко противоречие с онова, което се преподава днес в българските училища, че българите са дошли на Балканите едва след 680 г.

Тъй като под българи след смъртта на Атила писателите, пишещи на латински и гръцки, разбират българи, хуни и готи, то всички сведения, в които се дават във връзка с участието на готите в обществено-политическия живот на Източната римска империя, с миграцията на част от тях из Балканите и в последствие в Италия, Галия и Испания, са от значение за българската история.

Д-р Николай Иванов Колев