Това е том 2 на публикувания през май 2025 г. том 1 на книгата. Тя произлиза от всеобщия порив към философстване за „живота, вселената и всичко останало“ и се занимава с един текст, който е нещо като философския „Бийтълс“ – Битие и време от Мартин Хайдегер. При все това тя е първата на български език, дръзваща да реконструира систематично мисловната конструкция, скрита в респектиращия със сложността си философски евъргрийн. Изследването е движено от надеждата, че ще посади своето дърво в градината на българската култура, бидейки полезно за хора без специални познания във философията, но с интерес към темите на Битие и време. Но колкото и да иска да говори общопонятно, тази книга няма как да си служи със самопонятните думи на делничния разговор, които биха изопачили казваното от нея. Тя предлага гостоприемството си на всеки, признавайки обаче, че то би допаднало само на онзи, който е готов да преброди едно по едно понятията, изграждащи изложената в нея мисловна конструкция, и да понесе тежките синтактични структури, свързващи ги помежду им. В замяна тя обещава на читателя си, че накрая тази конструкция ще се възправи пред погледа му – цялостна и съгласувана.

Съдържание:

• Седма глава: Екзистенциално-онтологичното понятие за смъртта;
• Осма глава: Времевостта като екзистенциално-онтологически изначално схванатата грижа, времевостта на обгледното погрижване като неин привативен модус и светът като иманентен хоризонт на екстатичното време;
• Девета глава: Същностно изтълкуваното и погрижвано свето-време като времевеенето на времевостта на погрижването, сега-времето като нивелиращо-закриващото го понятие за него и като времевеенето на времевостта на пропадането;
• Десета глава: Понятията на Аристотел и Хегел за сега-време като добити откъм нетематичното разбиране за екстатично-хоризонтна времевост;
• Единадесета глава: Хайдегеровата рецепция на Кантовата Критика на чистия разум: вкоренеността на трансценденталния Аз в способността за въображение като екстатично-хоризонтната времевост, понятието като „протенционално-ретенционален“ хоризонт;
• Дванадесета глава: Тоталността на световия хоризонт vs. безкрайността на протенционално-ретенционалния хоризонт;
• Тринадесета глава: Основни възможности по отношение на самостоятелността-себе-постоянство и бъденето-цяло на същностно фактуалното бъдене-ето-на;
• Четиринадесета глава: „Кантиански идеалист“ ли е авторът на Битие и време, или битие и природа;
• Вместо заключение;
• Библиография.