Живеем в общество, в което децата и родителите са обсебени от ранни постижения, високи резултати на тестовете SAT, влизане в елитни колежи, постъпване на престижна работа в Google или Facebook или – още по-добре, основаване на бизнес, обещаващ да е следващият Google, Facebook или Uber. Виждаме как софтуерните програмисти стават милионери или милиардери, преди да навършат 30-годишна възраст, и смятаме, че сме се провалили, ако и ние не сме като тях.

Популярната култура, преподавателите, работодателите и дори неволно родителите подценяват късната реализация. Такъв е случаят с Рич Карлгард – автора на книгата. Посредствен студент в Станфорд (където влиза благодарение на недоразумение), след дипломирането си работи като мияч на чинии и нощен пазач. Едва по-късно открива в себе си мотивация и желание да създаде високотехнологично списание в Силициевата долина и в крайна сметка да стане един от издателите на Форбс.

Фактът, че много от нас се осъщестяват по-късно в живота, има своето научно обяснение. Изпълнителната функционалност на мозъка ни съзрява едва на 25 години – а при някои и по-късно. Другите умствени способности също достигат връх в различна възраст. Човек преминава през множество периоди на разцвет в живота си. Нещо повече – късно успяващите се радват на скрити силни страни, тъй като са прекарали по-дълго време в търсене на своя път в живота. Те притежават любопитство, проницателност, състрадание, устойчивост и мъдрост, които са желани черти на характера от много работодатели и партньори.

„Хората, които успяват късно“ черпи информация от дългогодишни изследвания, личен опит, интервюта с невролози, психолози и множество професионалисти на различни етапи от кариерата им. Разкрива как и кога човек постига пълния си потенциал и защо съвременното ударение върху ранния успех е толкова погрешно и дори ощетява личността.