Александър Геров е не само сред най-интересните поети от своето поколение автори, „родени между две войни“, но е и сред най-големите имена на българската поезия. Той говори с еднакво вдъхновение за човечеството и за отделната личност, защото човечеството е съвкупност от много самостоятелно мислещи и чувстващи личности, а отделният човек е носител на вселенския мащаб и общност.

В „Хора и звезди“ са включени избрани стихотворения и редове от биографията му. Творчеството на поета анализират Ив. Пауновски, Здр. Чолаков, Ив. Гранитски и П. Анчев.