Представете си империя, която се е затворила за света за век и половина. Никой неин поданик не може да излезе извън пределите ѝ, чужденците не се допускат, религиите им са забранени, а на идеите им се гледа с подозрение.

Въпреки това съществува един малък прозорец на тази държава-крепост: изкуствен остров, свързан с пристанище на сушата, в който работят шепа европейски търговци. И макар вратата на империята да е заключена, това не може да попречи на срещата на умовете и сърцата.

Годината е 1799-а, държавата е Япония, пристанището е Нагасаки, островът е Деджима, където ни пренася панорамният роман „Хилядите есени на Якоб де Зут“ на Дейвид Мичъл. На един холандски чиновник на име Якоб де Зут му предстои приключение, в което има двуличие, любов, вина, убийство, а междувременно, без той и враждуващите му сънародници да знаят, протича ново разпределение на световните сили.