Уинона е млада индианка от племето лакота, която навремето е останала сираче и е била осиновена от двама бивши войници - Томас Макнълти и Джон Коул. В края на 70-те години на XIX век, след Гражданската война в САЩ, тя живее заедно с тях във ферма в Тенеси, където е обградена с любов и грижи и получава добро образование, а след това и хубава работа при местния адвокат.

Но точно когато се е научила да не се страхува от живота, точно когато от ловец на щастие се е превърнала в негов автор, Уинона е изправена пред ново травматично изпитание, което се опитва да проумее, да осмисли и да преодолее.

Претворена с изключително красивия език на ненадминатия майстор на словото Себастиан Бари, историята на Уинона в „Хиляда луни“ е мощен трогателен разказ за решимостта на една жена сама да напише бъдещето си и за неизтребимия копнеж на човешкото сърце да обича.

„Никой не пише като Себастиан Бари, никой не поема такива лирически рискове, никой не борави с такава вещина с езика и не трогва толкова дълбоко сърцето.“
Али Смит