Когато Мария Еджуърт създава историята, която най-точно изразява нейната същност, резултатът е „Хелън“.

Мерилин Бътлър, „Мария Еджуърт: Литературна биография“ (1972 г.)

„Хелън“ е последният роман на английско-ирландската писателка, есеист и публицист Мария Еджуърт (1768-1849), смятана за един от основоположниците на реалистичния роман в английската литература. Макар да не са се познавали лично, Еджуърт и Джейн Остин са се възхищавали взаимно на творбите си. Съвременните литературни критици често определят „Хелън“ като книга между две епохи: сравнително краткия „викториански период“ на авторката и значителното ѝ по обем и с голямо литературно влияние творчество през втората половина на XVIII век. Романът е пропит с характерното за Еджуърт остроумие, чрез което тя разгръща психологически нюансирана картина на живота в английското светско общество през този период. Социалните коментари на писателката впечатляват със своята проницателност и хумор, който понякога преминава в сатира, но никога в злобна ирония. Хелън олицетворява разумната, здравомислеща и добродетелна, макар и непосветена в изкусните маневри и опасни интриги на висшето общество героиня, чиито чувства понякога се доближават до възвишеното, но без да изпадат в сладникава сантименталност.