Романът „Хайка за вълци“ - нова, актуализирана версия за събитията и човешките страсти в периода на колективизацията, показва, че второто тълкуване е по-адекватно на авторския замисъл. В сравнение с „Мъртвото вълнение“ картината на миналото е по-богато нюансирана, аналитично-проникваща и безпощадно изобличителна.

Внушавайки усещане за документалната достоверност, романът сплавя елементи от различни белетристични жанрове и представя в отделни глави няколко ретроспективно разгърнати житейски истории. Те се събират в епизода на хайката и отключват поредица трагически въпроси: постижимо ли е едно хуманно общество със анти хуманни средства, могат ли да се помирят социалната ангажираност и нравствената автономност, историческата необходимост и индивидуалната свобода, способен ли е човешкият индивид да се освободи от миналото в себе си.

Петров оставя знак за равенство между миналото и връзката със земята, труда, собствеността. Тази връзка е изконна и свещена, а накърняването ѝ е едно от най-страшните престъпления срещу човечността...