Oткриването на халколитния некропол Варна I промени представите на човечеството за най-ранната история на цивилизования свят. Каквото и да се говори, некрополът Варна I доказа, че първият цар, първото злато и първата цивилизация в историята на човека имат за родина - земята на Варна, земята на България. И ние, българите, трябва да сме особено горди с този факт и да го оценяваме по достойнство!

Сборникът „Халколитният некропол Варна I и Златният век - хора, царе и богове“ включва единадесет статии, с които авторът Светлозар Попов дава едно по-широко и популярно представяне на халколитния некропол Варна I и на халколитната култура Варна, превърнала се в първата известна цивилизация в света.

Статиите дават обширна представа за

• живота на хората през халколита;
• златото, намерено в некропола, което е най-голямата колективна златна находка в света;
• корабоплаването в Черно море през епохата, когато човекът не е разполагал с друг транспорт освен с морския, преди да опитоми коня и магарето и преди да изнамери колелото.

Тленните останки в гроб №43 на първия в историята владетел, погребан с комплект „царски“ инсигнии, е най-яркото свидетелство за степента на зрялост на „варненското“ общество и сериозен аргумент за това, че археологическата култура е прераснала в цивилизация. Би било непростим пропуск да говорим за богатството в некропола, без да сме наясно с богатството на обществото, живяло край Варна.

Знаем, че богатство се трупа с много труд и находчивост и това е причината да потърсим икономическите основи на местното общество. А те са още по-феноменални от откритите богатства в некропола, защото доскоро никой не подозираше за трите стълба на благоденствието, влязло в митологията с наименованието „Златен век“:

• промишлен солодобив;
• развита морска търговия;
• изключителен метало- обработвателен център.