Не на всекиго... не на всекиго е дадено да разсъждава за Бога. Това не е нещо, което се придобива лесно, и не от пълзящите по земята. Ще добавя също - не по всяко време, не пред всеки и не за всичко, а трябва да се знае кога, пред кого и колко.

Не на всекиго, защото на това са способни хора, изпитали себе си и напреднали в умозрението, които са пречистили (или пречистват) душата и тялото си. За нечистия не е дори безопасно да влезе в досег с Чистия, както за слабото зрение - с лъчите на слънцето.

Кога може? Когато сме намерили покой от външната „тиня“ и бъркотия, и ръководното начало в нас не се замесва с негодните и блуждаещи образи, както страда красотата на едни писания, примесени с други, които са безобразни, или благовонието на мирото, примесено с кал.

Св. Григорий Богослов из „Първо слово за богословието“

Разбира се, има и знание за Бог, знание, състоящо се в догматите за Него, и умозрение, което ние наричаме богословие, а съответстващото на природата приложение и движение на душевните сили... възстановява в човека неговия разумен първообраз. Но само не тук е съвършената красота на спусканото ни свише благородство, не в това е свръхприродното единение с пресветлата светлина, единствено благодарение на която ни е дадено да богословстваме непоколебимо, а също да затвърждаваме и движим силите на нашата душа и тяло, така че с нейното отричане същевременно се отричат всяка добродетел и истина.

Св. Григорий Палама из „Триади в защита на свещенобезмълвстващите“

Като чуеш за очи на душата, които на опит познават небесните съкровища, не смятай, че това е мисълта. Чрез своите действия тя превръща наравно сетивното и умопостижимото в разсъдъчно. Но както в случая с град, който не си виждал, ако започнеш да мислиш за него, с това не го имаш в опита си; по същия начин за Бог и божествените неща с това, че мислиш за тях и богословстваш, ти не ги имаш в опита си. И както в случая със златото, ако го нямаш в сетивата, ако не го държиш осезаемо в ръцете си и не го виждаш със зрението, дори хиляди пъти да си го представиш сетивно, въпреки това не го имаш, не го виждаш и не си го придобил; по същия начин и хиляди пъти да си помислиш за Божествените съкровища, няма да изпиташ на опит Божествените неща, няма да ги видиш с умствените и превъзхождащи мисълта очи, нито ще имаш, нито истински ще придобиеш някой от Божествените [дарове].

Св. Григорий Палама из „Триади в защита на свещенобезмълвстващите“

Том 1 „Гръцки отци на църквата“ включва произведения на Св. Василий Велики, Св. Григорий Богослов, Св. Григорий Нисийски, Св. Дионисий Ареопагит, Еп. Йоан Скитополски, Преп. Максим Изповедник.