„Градината на заминалите си котки“ (1980) е представително произведение за завладяващия повествователен свят на Карасу, чийто плавен, изящен език напомня езика на приказките, които ни връщат към най-дълбоките нива на човешкото съзнание. Дванайсетте истории в книгата, съответстващи на часовете от обед до полунощ, са обединени от вечните теми за природата на любовта и за срещата с другия като възможност за самопознание и лична трансформация. Чуждостта в съвременното ѝ още по-болезнено значение, търсенето на убежище и идентичност, е проблемният фокус в повечето от тях на фона на понякога средновековна или фантастична атмосфера. Свързани помежду си чрез символични нишки, които не се разпознават на пръв поглед и се събират едва в тринайсетата история, те образуват многоизмерно, мозаечно, богато на метафори цяло, на свой ред вградено в също толкова необичайна наративна рамка.

Билге Карасу (1930‒1995), наричан „тихият гигант“ на турската литература, е автор на романи и разкази, които се родеят с най-добрите образци на модернистичната проза.