Делиорманът е Лудогорие не само в географски смисъл. Лудостта на историята и катаклизмите на природно-обществените опредметявания ни навеждат към заключението за една психо-историческа и географско-икономизирана случайност, която има привилегията да осветли спецификата на настоящата реалност.

Авторите, в качеството си на сладкодумни разказвачи, ни пренасят във времето на причудливите географски легенди, в съвремието на родното, за да ни напомнят, че всеки отзвук, всеки коментар или съхранено чувство е трептящ закодиран бутон, активиращ чувството ни за родова съпричастност. Всяко негово натискане ни отпраща към желанието за все по-дълбоко потапяне в океана от минали и настоящи „географии“.

Разградският край не е сред многократно експлоатираните от изследователите теми. Но през призмата на личностното светоусещане, оня, който генетично е „пришит“ към него, е орисан да го сънува и споделя. Малко са хората, като Васил Дойков, които така увлекателно могат писмено да споделят своя „сън“.

Ако тръгнете от романтично заравнения Север към непослушните възвишения на Юга, ако пиете вода от неочаквани изворчета или от „Момина чешма“, ако умирате от жега в равнината или от хлад в усойните дерета, ако сте българи, ако обичате нашата малка, но родна земя, прочетете тази книга. Тя, убедена съм, ще ви направи по-добри. Нали?

Проф. д-р Стела Дерменджиева