"Между тези корици са събрани четиресет и три мини кореспонденции: писма от читатели от едната страна и от мен... от същата страна, понеже така и не разбрах къде е „другата“. Текстовете излязоха в онлайн седмичника за независима журналистика „Тоест“ (toest.bg) от дебютния му брой на 1 февруари 2018 г. до броя от 4 април 2020 г. в рубрика, наречена „Говори с Нева“ като закачка с филма на Алмодовар „Говори с нея“.

Когато „Тоест“ организираше бъдещото си съществуване и се приближи с „Хайде да...“, аз веднага отговорих „Ами хайде“, с уточнението, че ми се занимава с нещо различно от обичайните рецензии, интервюта и пътеписи. Така „учредихме“ място за писма и решихме то да е извън злободневието – в него да се говори на спокоен език и да не е самотно.

Нямахме представа колко дълго ще ни бъде (и още нямаме). И все пак нещо трайно се случи.

Във Великобритания, люлка на рубриките от този тип, техните водещи се наричат Agony Aunt – нещо като „леля за споделяне на душевните терзания“. В равносметката на една от „лелите“ на „Гардиън“ (там те са много и нерядко специализирани в конкретни области) прочетох, че темата, по която е получавала писма най-често, е „възрастен съм и не харесвам майка си“. В моята равносметка дотук бих рекла, че най-честата тема при нас е страхът. И сложното ориентиране в житейския пейзаж.

Всеки отговор съм подготвяла с дни – с огромно усърдие и удоволствие, и желание да съпреживявам с човека, който ме е заприказвал, въпросите, които го вълнуват. Сега с изненада установявам, че в процеса съм нахвърляла нещо като автобиография. Надеждата ми е тя да отразява и приютява другите и нашето общо време така, както се оказа, че те отразяват и приютяват мен."

— Нева Мичева

"Говори с Нева": една напълно субективна биография на общите ни въпроси, тревоги, страхове, вълнения и вдъхновения.