Можем ли да кажем нещо ново за този непреходен роман „Гордост и предразсъдъци“? Едва ли. Затова нека прочетем какво пише Вирджиния Улф за Джейн Остин в „Собствена стая“.

Колко невъзможно е било жените писателки да се отклоняват вляво и вдясно от общоприетото! Кой е този талант, дето би дръзнал да се изправи лице в лице с тогавашната критика? Направили са го само две от тях: Джейн Остин и Емили Бронте. И така те са боднали по още едно перо, може би най-ценното, на шапките си. Защото са писали така, както пишат жените, а не както пишат мъжете.

Джейн Остин е погледнала мъжкото писане, изсмяла се е и е създала свое, съвършено естествено, добре сложено изречение, което да отговаря на нейните нужди и повече никога не се отклонила от него. Ето една жена, било е някъде към 1800-та година, която пише без омраза, без огорчение и злоба, без страх, без негодувание, без нравоучения. По същия начин, помислих си аз, по който е писал Шекспир, и погледнах „Антоний и Клеопатра“ – по същата причина Джейн Остин присъства във всяка написана от нея дума, както присъства и Шекспир.