От авторката на „Анатомия на една нощ“

‚‚Голямото завръщане“ е роман за шпионаж, политика и история, разказващ за приятелство, лоялност и предателство, за невъзможния живот под диктатура. Книгата разглежда последиците от разделението на Корейския полуостров и началото на днешна Северна Корея, когато тиранията на Ким Ир Сен тепърва се оформя. И поставя въпроса: на кого принадлежи историята? На победителите, които крият архивите и манипулират документите? Или на обикновения човек, който предава личните си преживявания за загуба и отчуждение на други - също такива губещи?

Анна Ким (1977) е сред най-високо ценените съвременни австрийски писатели. Работата ѝ обхваща поезия, есеистика и проза, като често изследва сложни теми като идентичност, дом и изгнание, както и скритите жертви на войната. Всички тези теми се преплитат в „Голямото завръщане“, роман, който на пръв поглед разказва проста история – двама приятели от детинство, Юнхо и Джони, са принудени от Корейската война да избягат в Япония, където се влюбват в тайнствената Ив Мун – но всъщност представлява многопластово и майсторско литературно постижение.

Разказан главно в периода 1959-60 г., с ретроспекции към японската окупация на Корея преди и по време на Втората световна война, романът се води от Юнхо – възрастен мъж, който си припомня своя живот. Историята му е рамкирана от друга разказвачка – млада корейско-германска жена (напомняща самата Анна Ким), която пътува до Сеул, за да научи повече за корените си, и така се среща с Юнхо. Това са само първите два от многото наративни слоя, които Ким използва, за да създаде роман с истории в историите – структури, които читателят трябва да „разопакова“, за да достигне до сърцевината.

Анна Ким е родена през 1977 г. в Теджон, Южна Корея. През 1979 г. семейството ѝ се премества първо в Германия, а по-късно се установява във Виена, където Ким израства и получава висше образование по философия и театрознание.

Нейното творчество се характеризира с дълбок хуманизъм, аналитичен стил и внимание към социалната справедливост. Често се фокусира върху теми като идентичност, миграция, език, памет и травма, като изследва как личните съдби се преплитат със структурите на власт и историческата истина. Един от най-известните ѝ романи – Die gefrorene Zeit („Замразеното време“, 2008) – разказва за съдбата на изчезнали по време на войната в Косово и поставя въпроси за паметта, вината и истината в следвоенни общества и е отличен с Наградата за литература на Европейския съюз (2012).

Анна Ким е носителка на множество престижни литературни награди, включително „Елиас Канети“ (2009) и „Роберт Музил“ (2010). Освен с белетристика, Анна Ким се занимава и с писане на есета и журналистика. Живее и работи във Виена.