Големият шведски поет Тумас Транстрьомер е роден в Стокхолм на 15 април 1931 г. Създал е творчество, не особено внушително по обем, но с всепризната значимост за развитието на шведската, а и на световната поезия. Той е автор също така на философски задълбочена есеистика, на литературоведски и научно-психологически текстове, на автобиографична книга, озаглавена „Спомените ме виждат” (1993), а е и преводач на поезия от няколко езика, главно от английски.

Психолог по образование и професия, Тумас Транстрьомер е добре известен и с познанията си в областта на музиката, със своите изпълнения на произведения от световната и нордската музикална класика. Първата му стихосбирка – „17 стихотворения”, излиза от печат в 1954 г. и заедно със следващата, озаглавена „Тайни по пътя” (1958), изиграва важна реформираща роля в модерната шведска поезия. Сред останалите му книги следва да се изтъкнат „Полузавършеното небе” (1962), „Звуци и следи” (1966), „Балтийски морета” (1974), „Траурната гондола” (1996), „Голямата загадка” (2004)… Всяка негова творческа изява се превръща в крупно събитие от световен мащаб. Удостоен е с много и престижни награди, включително и с лаврите на Нобеловата (през 2011 г.)

Този сборник съдържа произведения на Транстрьомер от всички етапи на неговия път и е най-пълното му представяне досега на български език. 

Преводът на стиховете е дело на Вера Ганчева, Живка Колева, Мария Змийчарова, Любомир Гиздов, Адриана Дерменджиева, Северин Василев. Под редакцията на Кирил Кадийски.

ДИСКРЕТНИЯТ ЧАР НА СЪВЪРШЕНСТВОТО

Тази книга бележи първото по-обхватно представяне на големия шведски поет у нас и е третият сборник с негови творби на български език. Не са толкова много съвременните световни поети, които навлизат в културното ни пространство с такава последователност и достигат не само кръга на вече убедени техни ценители, но и значително по-широки среди на читатели от различни поколения. В конкретния случай двете предишни книги на Тумас Транстрьомер (роден 1931 г.), преведени и издадени тук – „Есенен архипелаг“ (1981) и „Въздушна поща“ (2002)*, допринесоха за откриване на името му през 80-те години на ХХ в. и за неговото затвърждаване в самото начало на ХХI. Те отдавна са библиографска рядкост и понастоящем циркулират извън стените на големите и на специализираните книгохранилища единствено в копия на ксерокс. „Голямата загадка“ (2013) може би също ще има подобен успех, макар че се появява в качествено нова ситуация, социална и културна, когато главната отговорност на поети, преводачи, издатели, критици е не само да изпълняват на подобаващо равнище своите творчески и професионални

задачи, но и да приобщават към високото изкуство публика, сякаш все по-индиферентна към стила и художествено внушените му послания, сякаш все по-неотзивчива за необходимостта от усилие при декодирането им и за разбирането на обогатяващия досег с тях... 

Вера Ганчева