Романът „Голият обяд“ вижда бял свят за първи път в Париж през 1959 г. благодарение на „Олимпия прес“ (издателството, обнародвало за първи път също „Лолита“ на Владимир Набоков и „Тропиците“ на Хенри Милър, недопустими в страната на авторите поради същите съображения) и незабавно се превръща в един от най-важните романи за ХХ век, който преразглежда цялата американска култура.

„Шедьовър. Вик от ада, брутална, страховита и неистово смешна книга, която се люшка между стихийни халюцинации и остра, безпогрешна сатира.“
Норман Мейлър

„Създател на мрачни приказки за възрастни, Бъроуз говори за нашите страхове в кошмарите и, което е още по-плашещо, за копнежите ни в кошмарите...“
The Los Angeles Times Book Review

„Скоростно влакче от лунапарк през ада... „Голият обяд“ е пиршество, което никога няма да забравите.“
Дж. Г. Балард

♦  ♦  ♦

Уилям Бъроуз (1914 - 1997), американски романист, поет, есеист и художник, член на Американската академия за изкуство и литература, е сред най-знаменателните личности от бийт-поколението и един от най-политически язвителните, културно влиятелни и оригинални творци на ХХ век. В САЩ творбите му остават непубликувани с десетилетия, тъй като са обявявани за порнографски и скандални.