Разривът между богатство и бедност, както и неразбирателството между хората, са най-належащите предизвикателства, пред които са изправени всички държави. Ние сякаш сме приели т. нар. глобализация за даденост; фактически, тя е по-скоро частична и се отнася само за крайбрежните и развитите райони. В модерните времена населението нараства от първоначалните няколко милиона в Европа до стотици милиони в САЩ, а после – към милиарди в нововъзникващите страни. Морските пътища, създадени от Европа, и правилата, въведени от САЩ, вече не могат да регулират отношенията на такова многобройно население.

В този контекст Китай предложи инициативата „Един пояс, един път“, която е въвеждане на повече китайски особености, модернизация и популяризация на древния Път на коприната. Инициативата напълно заслужено спечели правото да бъде наречена второ Велико географско откритие и показва готовността на Китай да поеме дължимата отговорност. Тя също сочи, че възраждането на цивилизациите – вместо едноизмерна глобализация – е новата световна тенденция. Взаимната свързаност, конкретизирана в петте и главни цели (координация на политиките, свързаност на удобствата, безпрепятствена търговия, финансова интеграция и разбирателство между народите), е коренът, от който може да бъде създадена човешката общност на споделена съдба и да се насърчава постигането на приобщаващата глобализация. В крайна сметка: да се създаде универсална и балансирана глобализация. Тази инициатива ще помогне повече страни да се справят с бедността и вследствие да създадат нов модел на регионално и международно сътрудничество през XXI век.