Д-р Янко Янев е философ, поет, и есеист – един от най-изявените представители на българското ницшеанство и неохегелианство. Автор е на редица книги, статии и рецензии по филисофски и културни въпроси на български и немски език. Роден е в Пещера през 1900 г. Завършва полукласната гимназия в Пловдив. През 1919 г. заминава за Германия, където учи философия и история в Лайпциг, Фрайбург и Хайделберг. Завършва като доктор по философия с дисертация на тема „Живот и свръхчовек“. От 1923 г. работи в библиотеката на Софийския университет. За известно време е завеждащ културния отдел към Министерството на народното просвещение. През 1934 г. е поканен да чете лекции по история на българската култура в Берлинския университет. Загива на 13 февруари 1945 г. при англо-американските бомбардировки над Дрезден през Втората световна война. В резултат на генералната си невместимост в комунистическия културен канон Янев се превръща в забранено име след 1944 година. Изключен е от СБП като писател фашист, а книгите му са иззети от училища и библиотеки.

Фигурата на героичния човек, изведена от Янев, следва идеята за свръхчовека, подлагайки на радикално преосмисляне основни традиционалистки концепции за обществото, любовта и брака; атакува предразсъдъци и стереотипи от античността до съвремието; разгръща своеобразни визии за нравствеността. Понятието за героичния човек е актуално в тогавашната европейска култура, заедно със завишеното внимание към расата и нацията. В Европа в навечерието на Втората световна война темата за героя е и съвсем конкретно свързана с вагнеровско-ницшеанските рефлексии, актуални най-вече в Германия през този период.