Някои от тези разкази отдавна са станали част от собствената ни история, минали са граници, превърнали са се във филми. Сред тях са Сляпата Вайша, Обащиняване, Кристин, която маха от влака, Белите гащи на историята, Коледната душа на едно прасе, Закъснелият дар, Да търсиш Карла в Лисабон, Божури и незабравки, И всичко стана луна...

Първата история е писана преди 25 години, последната – миналата Коледа. Истории с предчувствие за чудо, както казва Гаустин – за любов и разминавания, за влакове и гари, за последните 8 минути и 19 секунди на Земята, защо е важно да търсиш и да не намираш една жена. И как в някои разминавания има повече любов, отколкото във всички срещи на света. В тези истории, така избрани и подредени, неусетно минаваме от собственото си детство през любовите и самотите до тревожността на последните дни.

Георги Господинов разказва така, сякаш текстът изниква като растение, а четенето се превръща в разходка.
Йорг Магенау, Германия

Да четеш разказите на Господинов, е като да влезеш в машина на времето – едно разширяващо съзнанието пътуване през водовъртежа на историята и лабиринтите на човешкия ум.
Награда Цинклар за изкуството на разказа, Дания, 2021