„Винаги, във всички времена, е имало хора, които са ставали спецове. Пречупвайки тялото си, пречупвайки душата си. Добавяйки едно, премахвайки друго. Жалост? Премахване. Интелект? Добавяне. Добавяме семейство – премахваме семейство, добавяме приятели – премахваме приятели, добавяме родина – премахваме родина. Целият човешки живот е борба за тези добавяния и премахвания.“ 
Едуард Гарлицки, генен инженер от бъдещето

В далечното бъдеще човечеството е осъществило много свои амбиции и дори смята, че е намерило отговори на най-трудните въпроси. Човешката междузвездна империя се разширява, колониите ѝ процъфтяват, а в основата на обществото са спецовете, генетично изменени хора, които следват своето предназначение.

За Алекс Романов, пилот-спец, щастието е даденост, защото и той следва генетично зададената си съдба. Лишен е единствено от способността да обича, но в замяна е получил нужните за професията му умения и морални качества.

След тежък инцидент и една случайна среща на планетата Живачен Донец, Алекс става капитан на космическия кораб „Огледало”, събира странен екипаж и се озовава в центъра на събития, които заплашват не само бъдещето на човечество, но и неговата вяра в програмираното щастие.

„В оригинала на последната глава на „Геном“ има послание на автора към читателите, което може да се прочете само по главните букви в главата. В това послание Лукяненко обявява романа за пародия на жанровете киберпънк и космическа опера и поднася извиненията си на читателите. В българския превод посланието е избегнато – първо, защото заради него не си струва да се правят ненужни промени в хубавата последна глава, и второ, защото каквито и да са били първоначалните замисли на автора, в крайна сметка се е получил един повече от сериозен роман.”

Бележки на автора